“Το πιο άσχημο βάρος”

ΜΕΤΑΦΡΑΣΕΙΣ

ΡΟΥΜΑΝΙΑ:   

                                                                                                                         Traducere de Lidia Handabura

ΒΟΥΛΓΑΡΙΑ:   

Превод от гръцки: 

Мария Филипова-Хаджи

video I

https://vimeo.com/182286007

Κάποτε ένα άλογο-παιδί που ζούσε ελεύθερο σε μια κοιλάδα μακριά από ανθρώπους-τους έβλεπε μόνο από μακριά κρυμμένους να το φωτογραφίζουν-ρώτησε τον πατέρα του:

-Πατέρα γιατί βλέπω κάθε βράδυ στον ύπνο μου όλο και πιο έντονα ένα μεγάλο βάρος να με πλακώνει;

-Μεγαλώνεις παιδί μου, μεγαλώνεις. Και άλλοι στην ηλικία σου βλέπανε το ίδιο βάρος να τους πλακώνει.

-Μα πατέρα, κάθε βράδυ το βάρος γίνεται και πιο αβάστακτο. Θα έρθει μια μέρα φοβάμαι, που δεν θα μπορώ να σηκωθώ.

Τα χρόνια πέρναγαν και το βάρος αυτό επέμενε τόσο πολύ να σκαρφαλώνει στη πλάτη του ώσπου τελικά πήρε σάρκα και οστά του φόρεσε μια σέλα και έγινε άνθρωπος καβαλάρης. Από τότε έχασε την κοιλάδα του άρχισε να οργώνει, να τρέχει σε μάχες, σε ιπποδρόμους, να κουβαλά στη πλάτη του σιδερένιες πανοπλίες και ως επιβήτορας επιλεκτικά να ζευγαρώνει. Έγινε από ένα ζώο ελεύθερο και περήφανο, που χαρμόσυνα κάλπαζε με αρμονία και χάρη ζώο πεταλωμένο και με σέλα στη πλάτη πλουμιστή που ο άνθρωπος με χαλινάρια διαφεντεύει. Από άνεμος και αστραπή μέσα στη φύση έγινε όπως ένα δυσκίνητο ντουβάρι μόνο και μόνο για τη μεταφορά του αμαξηλάτη τα εγωιστικά τα θέλω. 

 Από Κένταυρος περήφανος έγινε άλογο αίφνης τόσο κοντό με πεταλωμένα πόδια που σαν τον Σίσυφο ανηφορίζει μόνιμα σε όλες τις ανθρώπινες τις αυταπάτες.     Ο Βουκεφάλας και ο Πόδαγρος είναι φωτεινά παραδείγματα της ανιδιοτελούς αγάπης για τον άνθρωπο ιππέα. Γι αυτό ο άνθρωπος είναι το πιο άσχημο βάρος πάνω στη γη, στη φύση και όλων των αδέσποτων όντων βάρος αυταρχικό που την ελευθερία τους φθονεί, θρασύς ψεύτης μέσα σε καλογυαλισμένη πανοπλία ιππότη που τάχα μάχεται με δράκους για δίκαια και ιδανικά. 

«Παρολαυτά άλλο κανένα ον

 δεν αγάπησε ανιδιοτελώς τόσο το βάρος του»

Θανάσης Πάνου

«POVARA CEA MAI GREA»

 Tanase Panu

Traducere de Lidia Handabura

video II

https://vimeo.com/182279331

Odată un cal - un mânz care locuia liber într-o vale, departe de oameni -vizibil numai de departe- l-a întrebat pe tatăl său:

-Tată, de ce văd în fiecare noapte în somn, tot mai des, o greutate mare, cu care mă prăvălesc?

-Crești, copilul meu, crești.

 Și alții la vârsta ta au visat aceeași greutate apăsătoare.

- Dar, tată, cu fiecare noapte greutatea devine mai greu de suportat.

 Va veni o zi, mi-e teamă, în care nu voi putea să mă mai ridic. Anii treceau și greutatea a insistat atât de mult să-i urce pe spate până când el a primit-o în carne și oase, a început să o poarte in șa și călărețul a devenit un om.  De atunci, el a părăsit valea, a început să tragă plugul, care de luptă, să alerge pe pistele de curse, a transportat pe partea din spate și armura de fier a călăretului de pe armăsarul ales. Dintr-un animal liber și mândru, ce galopa cu grație a ajuns un animal potcovit cu șa aurită pe spate, dominat de om cu căpestrele . De la centaur- cal mândru- brusc a devenit scund, cu picioarele potcovite, și ca Sisif, urcă neîncetat în toate iluziile omenești. Cu toate acestea, niciun altul nu și-a iubit atât de altruist povara. Bucefal e un exemplu luminos de dragoste altruistă pentru omul-călăreț. Omul este cea mai urâtă povară de pe pământ, autoritar față de natură și toate ființele rătăcite a căror libertate o invidiază, mincinos nerușinat în armură lustruită de cavaler, care se presupune că luptă cu balauri pentru legi și idealuri...

НАЙ-СТРАШНИЯТ  ТОВАР НА ЗЕМЯТА

Автор: Танасис Пану

Превод от гръцки: Мария Филипова-Хаджи

        Някога  детето-кон живееше свободно в една долина, странеше от хората, гледаше ги само отдалече и се криеше, за да не го снимат. Веднъж то попита баща си:

- Тате, защо всяка нощ  в съня си усещам все по-голяма тежест върху себе си?

- Защото растеш, дете мое. Всеки на твоята възраст чувства този товар когато пораства.

- Но, тате, всяка нощ този товар става все по-непоносим. Страхувам се, че някой ден като се събудя и няма да мога да стана.

   Годините минаваха и тежестта толкова го притискаше по гърба, че накрая тялото му се преобрази и от кон със седло стана на конен ездач. Тогава той се прости с долината и започна да оре, да тича по състезания, по хиподрума, да мъкне желязна броня на гърба си, дори като жребец селективно да се чифтосва. И от един горд и свободен  кон се превърна в галопиращ  в радост  и хармония ездач. Едно подковано животно с позлатено седло на гърба, върху което доминира човек. Даже заради вятъра и светкавиците в природата  той заприлича на една неподвижна стена, само и само да пренася като кочияш егоизма си. От горд Кентавър се превърна в дребен кон с подковани нозе  и като Сезиф започна да изкачва всички човешки илюзии. Въпреки всичко той нищо не обичаше толкова много както собствения си товар, собственото си тегло. Буцефал и конят на Диомет са ярки примери за безкористна любов на рицар и човек. Затова човекът е най-страшния товар върху земята и в природата.

   Всички заблудени същества са тежест, чиято свобода е само завист, всеки от тях е един нагъл лъжец в полирана рицарска броня, който си въобразява, че воюва с дракони за своето право и идеалите си.