НАЧАЛОТО* ΟΙ ΓΕΝΑΡΧΕΣ

НАЧАЛОТО*

Танасис Пану

ЗАБЕЛЕЖКА

* Подобна история се разказва и в легендите на богомилите [бел. ред. Aн. Б.] [назад].

http://www.bglibrary.net/razk-mhadji/gr-bg-nachaloto.htm

Небето изгуби всичките си цветове и придоби гарванов цвят. Започна да вали черен дъжд.

Отначало пороят образува потоци, които после се събраха в реки и тръгнаха да търсят морето. Огромни вълни погълнаха всички животни и хора и те потънаха безсилни и безпомощни. Само едно момиче, което се беше закачило на някакво дърво, се бореше за живота си. В момента, в който огромната вълна щеше да го погълне, то за последен път вдигна очи и видя един делфин да плува бързо към него.

Когато се приближи, той спря неподвижен пред момичето и тя разбра какво трябва да стори. С остатъка от силите си девойката вдигна ръце и се хвана за перките му. Веднага щом усети прегръдката на момичето, делфинът се насочи бързо на изток, по посока на слънчевите лъчи, които се провираха през черното небе.

И заплуваха заедно през вълните, през времето и светлината и стигнаха до една нова земя – земята, където момичетата достигат мъдростта на жените. Там, където властваше Ерота, Богът на плътската любов, и бяха познати всички пороци, които съществуват в живота – там заведе делфинът момичето.

А там живееше сияйният дяволит прелъстител, Адонис – украсеният с цветя символ на изкусителността, скрита зад красиви думи. Единственото смислено нещо, които той изричаше, бяха думите „обичам те”. Той беше единственият мъж сред тълпата от изплашени жени, които трябваше с честта си да му плащат цената за спасението си от наближаващия земен катаклизъм.

Непорочното момиче се замисли над съдбата си, върна се на брега и като грабна един харпун, прониза делфина, който я беше пренесъл в това царство на вулгарността, подобно на негодник, подбрал по списък попълнения за безпаметни плътски оргии. И тогава започна последният голям катаклизъм, който помни човечеството.

Нов дъжд и гръмотевици отвориха небесата и нови демони на насилието се изсипаха на земята.

Момичето се изкачи на върха на най-високата планина и там прегърна единствения мъж, който строеше ковчег, и стана негова жена.

И за пореден път се постави началото на човешката раса с момичето и Ной.

ΟΙ ΓΕΝΑΡΧΕΣ

Θανάσης Πάνου

Κάποτε ο ουρανός έχασε όλα τα χρώματα και έγινε κατάμαυρος. Τότε άρχισε να βρέχει με μαύρη βροχή.

Η νεροποντή στην αρχή δημιούργησε ρυάκια που ενώθηκαν σε χείμαρρους και όλα τα ύδατα της γης συνάντησαν τη μεγάλη θάλασσα. Πελώρια κύματα καταβρόχθιζαν όλα τα ζώα και τους ανθρώπους που αδύναμα βυθίζονταν αβοήθητα. Μόνο ένα κορίτσι πάλευε γαντζωμένο σε ένα δένδρο. Ενώ το μέγα κύμα ήταν έτοιμο να την καταβροχθίσει, το κορίτσι την τελευταία στιγμή σήκωσε τα μάτια της και είδε ένα δελφίνι που πλησίαζε γοργά.

Όταν έφτασε κοντά της, στάθηκε ακίνητο και το κορίτσι κατάλαβε. Με όση δύναμη της απόμενε, σήκωσε τα χέρια της και αρπάχτηκε από το πτερύγιο του δελφινιού. Αυτό μόλις ένοιωσε πως το κορίτσι το αγκάλιασε, άρχισε να πλέει γοργά προς την ανατολή, προς τις ακτίνες του ήλιου που είχε ξαναφανεί μέσα στον μαύρο ουρανό.

Κολύμπησαν μέσα στα κύματα, μέσα στον χρόνο και το φως και έφτασαν σε μια νέα γη, την γη όπου τα κορίτσια γίνονται γυναίκες. Εκεί όπου κατοικούσε ο Έρωτας-Θεός, που μέσα σε αυτό το πλήθος κοριτσιών έπαιρνε όλες τις μορφές του έρωτα που υπάρχει και στη σημερινή ζωή.

Αγνός, κερατοφόρος αποπλανητής, Άδωνις με λουλούδια στολισμένος, σάπιος μίτος που σε πορνεία κατοικεί, ιδεολογία προπαγάνδας ή ακόμη πιο σπάνια, γίνεται ο τόνος στη λέξη «σε αγαπώ». Ήταν το μόνο αρσενικό σε μια κοινωνία θηλυκών, που πλήρωσαν το τίμημα της σωτηρίας τους από τον επίγειο κατακλυσμό.

Το αγνό κορίτσι, σκέφτηκε τούτη τη μοίρα, γύρισε στην ακτή και με καμάκι φαλλικό, σκότωσε το δελφίνι που την έφερε σε αυτή την στεριά, σαν προαγωγός που στο μπλοκάκι του υπάρχουν πρόστυχα νούμερα, αντίτιμο του πληρωμένου έρωτα, που τις γυναίκες μεταπλάθει σε δοχεία ενστικτωδών σαρκικών επιθυμιών. Τότε ήταν που έγινε ο τελευταίος μεγάλος κατακλυσμός που θυμάται η ανθρωπότητα. Η νέα βροχή και οι βροντές άνοιξαν τους ουρανούς και αρσενικά όντα έπεφταν στη γη. Το κορίτσι ανέβηκε στη κορυφή του πιο ψηλού βουνού και εκεί έγινε γυναίκα, αγκαλιάζοντας τον μοναδικό άνδρα που κατασκεύαζε την κιβωτό.

Και εγένετο για μια ακόμη φορά, η αρχή της ανθρώπινης φυλής με γενάρχες το κορίτσι και τον Νώε.